Село Свежен, кацнало високо в пазвите на Сърнена Средна гора. Разгънало е като кехлибарена броеница живописните си махали от двете страни на малка рекичка. Селото, част от община Брезово, предлага не само красива природа, но и места за разходка, интересни забележителности и много емоции.
В село Свежен е къщата музей „Полк. Владимир Серафимов“
Полк. Серафомов е легендарен български военен, освободил част от населението в Централните Родопи ( гр. Смолян) от османско владичество, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913). Заедно с още 100 къщи сградата се намира в архитектурно-исторически резерват село Свежен и е една от най-старите запазени автентични дървени къщи от Средновековието в периода на османското владичество, паметник на културата. През 2020 г. с финансови средства от държавата е извършен ремонт, като е изграден и интерактивен културен център в непосредствена близост до къщата.
Гробът на Хаджи Димитър
Гробът на Хаджи Димитър не е под връх Бузлуджа в Стара планина, както смята официалната история, а на връх Кадрафил в Средна гора. Това гласи семейна легенда от село Свежен, която се предава от уста на уста вече няколко поколения. Според официалните исторически данни, Хаджи Димитър и трийсетина от неговите четници водят последния си бой на 18 юли 1868 г. Войводата е убит по време на тежкото сражение и след това погребан. Тялото му обаче никога не е откривано под Бузлуджа. Малкото известни спомени на оцелели четници говорят за съвсем различен ход на събитията. Разказите им са подкрепени и от ревниво пазено предание от средногорското село Свежен. „Местната легенда, тя се покрива с доста сигурни факти, събития, спомени, че след боя на четата на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа, той е ранен и е пренесен от негови другари до връх Кадрафил, който е в околностите на село Свежен. Там в продължение на един месец е хранен, гледан, превързван, превързани са му раните от свеженски и мраченишки пастири”.
Люляковото светилище със Слънчевата стела
Над село Бабек, вдясно от пътя за село Свежен, се извисява връх Градището. До Градището се достига след около 5 км. по черен път. Преди да се премине седловината, от която започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях за издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Заради гъстата люлякова гора скалното светилище е наречено люляково от проф. Валерия Фол. По пътека между скалите, на около 50 метра югоизточно от светилището, на склон, обърнат на юг, в специално направено в скалите „легло”, е изправена и умело закрепена в основата със скални късове висока 2.5 метра каменна стела във формата на пламък. Лицевата и страна е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към долината. Под стелата в скалата е оформена малка площадка. Добре изравнената предна част на стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Според проф. Валерия Фол „Люляковото светилище” е типично извънселищно светилище с връх.
Яйцето на змеицата
Единственото открито добре запазено мегалитно „яйце” на територията на България, се намира недалеч от село Свежен. Наречено е Яйцето на змеицата заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в българския фолклор и топонимия. До Яйцето на змеицата се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на древния път, се намира вляво между втория и третия километър от асфалтовия път между селата Бабек и Свежен. Възвишението с мегалитите е на 1 километър след отклонението. Фактът, че свещеното каменно яйце е до пътя, показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. За траките това е Космическото айце (или сфера), от което се ражда животът. Вероятно са извършвали ритуали пред него и са му принасяли дарове.
Снимки: Община Брезово
